руда

Речник на българския език

1. ру̀да съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

и руда, мн. руди и руди, ж. Минерал, скала, в която се съдържат метали и техни съединения. Оловно-цинкова руда.прил. руден, рудна, рудно, мн. рудни.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • рудъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ру-да
членувано ру-да-та
мн.ч. ру-ди
членувано ру-ди-те
звателна форма

2. Ру̀да географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Рудъ