ругаещ

Речник на българския език

1. руга̀ещ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • рогаешт
  • рогаещ
  • рогаишт
  • рогаищ
  • ругаешт
  • ругаишт
  • ругаищ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ру-га-ещ
непълен член ру-га-е-щия
пълен член ру-га-е-щи-ят
ж. р. ру-га-е-ща
членувано ру-га-е-ща-та
ср. р. ру-га-е-що
членувано ру-га-е-що-то
мн. ч. ру-га-е-щи
членувано ру-га-е-щи-те

2. ругаещ — сег. деят. прич. м. р.

ругаещ е производна форма на ругая (сег. деят. прич. м. р.).