рубашка

Речник на българския език

руба̀шка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. рубашки, ж. Дълга мъжка риза, която се носи над панталона, със специфична неподгъната яка.

Грешни изписвания (3)

  • робашка
  • робашкъ
  • рубашкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ру-баш-ка
членувано ру-баш-ка-та
мн.ч. ру-баш-ки
членувано ру-баш-ки-те
звателна форма