роял

Речник на българския език

1. роя̀л съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. рояли, (два) рояла, м. Голямо трикрако пиано с хоризонтално разположено тяло, предназначено предимно за концертни изпълнения.

Грешни изписвания (1)

  • руял

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ро-ял
непълен член ро-я-ла
пълен член ро-я-лът
мн.ч. ро-я-ли
членувано ро-я-ли-те
бройна форма ро-я-ла
звателна форма

2. роял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

роял е производна форма на роя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. роял — мин. деят. несв. прич. м. р.

роял е производна форма на роя (мин. деят. несв. прич. м. р.).