роптаещ

Речник на българския език

1. ропта̀ещ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • роптаешт
  • роптаишт
  • роптаищ
  • руптаешт
  • руптаещ
  • руптаишт
  • руптаищ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. роп-та-ещ
непълен член роп-та-е-щия
пълен член роп-та-е-щи-ят
ж. р. роп-та-е-ща
членувано роп-та-е-ща-та
ср. р. роп-та-е-що
членувано роп-та-е-що-то
мн. ч. роп-та-е-щи
членувано роп-та-е-щи-те

2. роптаещ — сег. деят. прич. м. р.

роптаещ е производна форма на роптая (сег. деят. прич. м. р.).