роптаене

Речник на българския език

роптаене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. роп-та-е-не
членувано роп-та-е-не-то
мн.ч. роп-та-е-ния
членувано роп-та-е-ни-я-та