романче

Речник на българския език

романче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ро-ман-че
членувано ро-ман-че-то
мн.ч. ро-ман-че-та
членувано ро-ман-че-та-та