романтичка

Речник на българския език

романтѝчка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. романтички, ж. Жена романтик.

Грешни изписвания (7)

  • романтичкъ
  • ромънтичка
  • ромънтичкъ
  • румантичка
  • румантичкъ
  • румънтичка
  • румънтичкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ро-ман-тич-ка
членувано ро-ман-тич-ка-та
мн.ч. ро-ман-тич-ки
членувано ро-ман-тич-ки-те
звателна форма