рококо

Речник на българския език

рококо̀ съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

ср., само ед. Спец. Стил в приложните изкуства и архитектурата с много сложни орнаменти, стилизирани раковини, извити линии и др.

Грешни изписвания (3)

  • рокуко
  • рукоко
  • рукуко

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ро-ко-ко
членувано ро-ко-ко-то
мн.ч. ро-ко-ка
членувано ро-ко-ка-та