розмарин

Речник на българския език

розмарѝн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Храстовидно вечнозелено растение с ароматни дребни цветове, което се използва в парфюмерията, в кулинарията и в медицината.прил. розмаринов, розмаринова, розмариново, мн. розмаринови.

Грешни изписвания (3)

  • розмърин
  • рузмарин
  • рузмърин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. роз-ма-рин
непълен член роз-ма-ри-на
пълен член роз-ма-ри-нът
мн.ч. роз-ма-ри-ни
членувано роз-ма-ри-ни-те
бройна форма роз-ма-ри-на
звателна форма