роене

Речник на българския език

роѐне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • роени
  • руене
  • руени

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ро-е-не
членувано ро-е-не-то
мн.ч. ро-е-ния
членувано ро-е-ни-я-та