родолюбка

Речник на българския език

родолю̀бка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. родолюбки, ж. Жена родолюбец.

Грешни изписвания (7)

  • родолюбкъ
  • родулюбка
  • родулюбкъ
  • рудолюбка
  • рудолюбкъ
  • рудулюбка
  • рудулюбкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ро-до-люб-ка
членувано ро-до-люб-ка-та
мн.ч. ро-до-люб-ки
членувано ро-до-люб-ки-те
звателна форма