родео

Речник на българския език

родѐо съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

ср., само ед. Състезание в умение за задържане върху гърба на див бик само с една ръка, хваната за връв, която минава около туловището на животното.

Грешни изписвания (3)

  • родеу
  • рудео
  • рудеу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ро-део
членувано ро-де-о-то
мн.ч. ро-де-о-та
членувано ро-де-о-та-та