роговица

Речник на българския език

ро̀говица съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Прозрачната обвивка на окото.

Грешни изписвания (7)

  • роговеца
  • роговецъ
  • роговицъ
  • рогувеца
  • рогувецъ
  • рогувица
  • рогувицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ро-го-ви-ца
членувано ро-го-ви-ца-та
мн.ч. ро-го-ви-ци
членувано ро-го-ви-ци-те
звателна форма