рогов

Речник на българския език

ро̀гов прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

вж. рог

Грешни изписвания (3)

  • рогув
  • рогоф
  • рогуф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ро-гов
непълен член ро-го-вия
пълен член ро-го-ви-ят
ж. р. ро-го-ва
членувано ро-го-ва-та
ср. р. ро-го-во
членувано ро-го-во-то
мн. ч. ро-го-ви
членувано ро-го-ви-те