ритмика

Речник на българския език

рѝтмика съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Ритмичен строеж на художествено произведение или на музикална творба.
2. Ритмичност (при движение).

Грешни изписвания (3)

  • ритмека
  • ритмекъ
  • ритмикъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. рит-ми-ка
членувано рит-ми-ка-та
мн.ч. рит-ми-ки
членувано рит-ми-ки-те
звателна форма