ритла

Речник на българския език

рѝтла — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ритли, ж. Обикн. мн. Странични прегради на волска кола. Хвани се за ритлите!

Грешни изписвания (1)

  • ритлъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. рит-ла
членувано рит-ла-та
мн.ч. рит-ли
членувано рит-ли-те
звателна форма —

Връзки