рима

Речник на българския език

рѝма — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. рими, ж. Спец. Краестишно съзвучие.

Грешни изписвания (1)

  • римъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ри-ма
членувано ри-ма-та
мн.ч. ри-ми
членувано ри-ми-те
звателна форма —

Връзки