рикошет

Речник на българския език

рикошѐт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Отскачане на куршум или снаряд от повърхността, о която се е ударил след изстрела.

Грешни изписвания (3)

  • рекошет
  • рекушет
  • рикушет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ри-ко-шет
непълен член ри-ко-ше-та
пълен член ри-ко-ше-тът
мн.ч. ри-ко-ше-ти
членувано ри-ко-ше-ти-те
бройна форма ри-ко-ше-та
звателна форма