рикота

Речник на българския език

рикота съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ри-ко-та
членувано ри-ко-та-та
мн.ч. ри-ко-ти
членувано ри-ко-ти-те
звателна форма