ризница

Речник на българския език

рѝзница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ризници, ж. ист. Вид металическа дреха за предпазване на тялото, употребявана в средновековието; броня.

Грешни изписвания (3)

  • ризнеца
  • ризнецъ
  • ризницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. риз-ни-ца
членувано риз-ни-ца-та
мн.ч. риз-ни-ци
членувано риз-ни-ци-те
звателна форма