ризеншнауцерче

Речник на българския език

ризеншнауцерче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ри-зен-ш-на-у-цер-че
членувано ри-зен-ш-на-у-цер-че-то
мн.ч. ри-зен-ш-на-у-цер-че-та
членувано ри-зен-ш-на-у-цер-че-та-та