решетъчен

Речник на българския език

решѐтъчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

решетъчна, решетъчно, мн. решетъчни прил. Решетест.

Грешни изписвания (7)

  • решетачен
  • решетачин
  • решетъчин
  • ришетачен
  • ришетачин
  • ришетъчен
  • ришетъчин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ре-ше-тъ-чен
непълен член ре-ше-тъч-ния
пълен член ре-ше-тъч-ни-ят
ж. р. ре-ше-тъч-на
членувано ре-ше-тъч-на-та
ср. р. ре-ше-тъч-но
членувано ре-ше-тъч-но-то
мн. ч. ре-ше-тъч-ни
членувано ре-ше-тъч-ни-те