речица

Речник на българския език

1. речица съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-чи-ца
членувано ре-чи-ца-та
мн.ч. ре-чи-ци
членувано ре-чи-ци-те
звателна форма

2. Речица географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение