рецита̀ция
—
съществително име, женски род
(тип 47)
Значение
ж., само ед. Изразително изпълнение на художествени творби на глас; рецитиране, декламиране.
Синоними
Грешни изписвания (23)
- рецитациъ
- рецетацеа
- рецетацеъ
- рецетацея
- рецетациа
- рецетациъ
- рецетация
- рецитацеа
- рецитацеъ
- рецитацея
- рецитациа
- рицетацеа
- рицетацеъ
- рицетацея
- рицетациа
- рицетациъ
- рицетация
- рицитацеа
- рицитацеъ
- рицитацея
- рицитациа
- рицитациъ
- рицитация
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ре-ци-та-ция | |
|---|---|---|
| членувано | ре-ци-та-ци-я-та | |
| мн.ч. | ре-ци-та-ции | |
| членувано | ре-ци-та-ци-и-те | |
| звателна форма | — | |