деклама̀ция
—
съществително име, женски род
(тип 47)
Значение
мн. деклама̀ции, ж.
1. Четене или възпроизвеждане на стихове пред слушатели.
2. Само ед. Изкуството да се възпроизвеждат или четат стихове.
3. Прен. Говорене с приповдигнат тон.
1. Четене или възпроизвеждане на стихове пред слушатели.
2. Само ед. Изкуството да се възпроизвеждат или четат стихове.
3. Прен. Говорене с приповдигнат тон.
Синоними
Грешни изписвания (23)
- декламацеа
- декламацеъ
- декламацея
- декламациа
- декламациъ
- деклъмацеа
- деклъмацеъ
- деклъмацея
- деклъмациа
- деклъмациъ
- деклъмация
- дикламацеа
- дикламацеъ
- дикламацея
- дикламациа
- дикламациъ
- дикламация
- диклъмацеа
- диклъмацеъ
- диклъмацея
- диклъмациа
- диклъмациъ
- диклъмация
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | дек-ла-ма-ция | |
|---|---|---|
| членувано | дек-ла-ма-ци-я-та | |
| мн.ч. | дек-ла-ма-ции | |
| членувано | дек-ла-ма-ци-и-те | |
| звателна форма | — | |