рецесивен

Речник на българския език

рецесѝвен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Който е с признаци на изчезване.

Грешни изписвания (7)

  • рецесивин
  • рецисивен
  • рецисивин
  • рицесивен
  • рицесивин
  • рицисивен
  • рицисивин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ре-це-си-вен
непълен член ре-це-сив-ния
пълен член ре-це-сив-ни-ят
ж. р. ре-це-сив-на
членувано ре-це-сив-на-та
ср. р. ре-це-сив-но
членувано ре-це-сив-но-то
мн. ч. ре-це-сив-ни
членувано ре-це-сив-ни-те