рецептура

Речник на българския език

рецепту̀ра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • рецептуръ
  • рециптура
  • рециптуръ
  • рицептура
  • рицептуръ
  • рициптура
  • рициптуръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-цеп-ту-ра
членувано ре-цеп-ту-ра-та
мн.ч. ре-цеп-ту-ри
членувано ре-цеп-ту-ри-те
звателна форма