рецензент

Речник на българския език

рецензѐнт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. рецензенти, м. Човек, който прави рецензия.прил. рецензентски, рецензентска, рецензентско, мн. рецензентски.

Грешни изписвания (3)

  • рецинзент
  • рицензент
  • рицинзент

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-цен-зент
непълен член ре-цен-зен-та
пълен член ре-цен-зен-тът
мн.ч. ре-цен-зен-ти
членувано ре-цен-зен-ти-те
бройна форма ре-цен-зен-та
звателна форма