рефрен

Речник на българския език

рефрѐн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. рефрени, (два) рефрена, м. Думи или стихчета, които се повтарят след всеки куплет на песен; припев.

Грешни изписвания (1)

  • рифрен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. реф-рен
непълен член реф-ре-на
пълен член реф-ре-нът
мн.ч. реф-ре-ни
членувано реф-ре-ни-те
бройна форма реф-ре-на
звателна форма