рефрактивен

Речник на българския език

рефрактивен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. реф-рак-ти-вен
непълен член реф-рак-тив-ния
пълен член реф-рак-тив-ни-ят
ж. р. реф-рак-тив-на
членувано реф-рак-тив-на-та
ср. р. реф-рак-тив-но
членувано реф-рак-тив-но-то
мн. ч. реф-рак-тив-ни
членувано реф-рак-тив-ни-те