реформаторка

Речник на българския език

реформа̀торка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. реформаторки, ж. Жена реформатор.

Грешни изписвания (15)

  • реформаторкъ
  • реформатурка
  • реформатуркъ
  • рефурматорка
  • рефурматоркъ
  • рефурматурка
  • рефурматуркъ
  • риформаторка
  • риформаторкъ
  • риформатурка
  • риформатуркъ
  • рифурматорка
  • рифурматоркъ
  • рифурматурка
  • рифурматуркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-фор-ма-тор-ка
членувано ре-фор-ма-тор-ка-та
мн.ч. ре-фор-ма-тор-ки
членувано ре-фор-ма-тор-ки-те
звателна форма