ретуш

Речник на българския език

рету̀ш — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Ръчно поставени сенки на негатив или снимка.

Грешни изписвания (1)

  • ритуш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-туш
непълен член ре-ту-ша
пълен член ре-ту-шът
мн.ч. ре-ту-ши
членувано ре-ту-ши-те
бройна форма ре-ту-ша
звателна форма —

Връзки