ретур

Речник на българския език

ретур — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-тур
непълен член ре-ту-ра
пълен член ре-ту-рът
мн.ч. ре-ту-ри
членувано ре-ту-ри-те
бройна форма ре-ту-ра
звателна форма —

Връзки