ретрансмисийка

Речник на българския език

ретрансмисийка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. рет-ран-с-ми-сий-ка
членувано рет-ран-с-ми-сий-ка-та
мн.ч. рет-ран-с-ми-сий-ки
членувано рет-ран-с-ми-сий-ки-те
звателна форма