реторта

Речник на българския език

рето̀рта съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. реторти, ж. Кълбовиден стъклен съд с извит настрани отвор за лабораторни химически опити.

Грешни изписвания (3)

  • ретортъ
  • риторта
  • ритортъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-тор-та
членувано ре-тор-та-та
мн.ч. ре-тор-ти
членувано ре-тор-ти-те
звателна форма