ретина

Речник на българския език

рѐтина съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. Гъсто мрежесто разклонение на очния нерв, чрез което се възприемат образите.

Грешни изписвания (3)

  • ретена
  • ретенъ
  • ретинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-ти-на
членувано ре-ти-на-та
мн.ч. ре-ти-ни
членувано ре-ти-ни-те
звателна форма