реставрация

Речник на българския език

реставра̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Възстановяване (на свален политически строй, режим).
2. Възстановяване на старинни произведения на изкуството и архитектурата със стремеж да се възвърне първоначалният им вид.

Грешни изписвания (23)

  • реставрациъ
  • реставрацеа
  • реставрацеъ
  • реставрацея
  • реставрациа
  • рестъврацеа
  • рестъврацеъ
  • рестъврацея
  • рестъврациа
  • рестъврациъ
  • рестъврация
  • риставрацеа
  • риставрацеъ
  • риставрацея
  • риставрациа
  • риставрациъ
  • риставрация
  • ристъврацеа
  • ристъврацеъ
  • ристъврацея
  • ристъврациа
  • ристъврациъ
  • ристъврация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. рес-тав-ра-ция
членувано рес-тав-ра-ци-я-та
мн.ч. рес-тав-ра-ции
членувано рес-тав-ра-ци-и-те
звателна форма