реституция

Речник на българския език

реститу̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Възстановяване на права върху насилствено отнета собственост.

Грешни изписвания (23)

  • реституциъ
  • рестетуцеа
  • рестетуцеъ
  • рестетуцея
  • рестетуциа
  • рестетуциъ
  • рестетуция
  • реституцеа
  • реституцеъ
  • реституцея
  • реституциа
  • ристетуцеа
  • ристетуцеъ
  • ристетуцея
  • ристетуциа
  • ристетуциъ
  • ристетуция
  • риституцеа
  • риституцеъ
  • риституцея
  • риституциа
  • риституциъ
  • риституция

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. рес-ти-ту-ция
членувано рес-ти-ту-ци-я-та
мн.ч. рес-ти-ту-ции
членувано рес-ти-ту-ци-и-те
звателна форма