реставраторка

Речник на българския език

реставра̀торка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. реставраторки, ж. Жена реставратор.

Грешни изписвания (15)

  • реставраторкъ
  • реставратурка
  • реставратуркъ
  • рестъвраторка
  • рестъвраторкъ
  • рестъвратурка
  • рестъвратуркъ
  • риставраторка
  • риставраторкъ
  • риставратурка
  • риставратуркъ
  • ристъвраторка
  • ристъвраторкъ
  • ристъвратурка
  • ристъвратуркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. рес-тав-ра-тор-ка
членувано рес-тав-ра-тор-ка-та
мн.ч. рес-тав-ра-тор-ки
членувано рес-тав-ра-тор-ки-те
звателна форма