ресница

Речник на българския език

реснѝца съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ресници, ж. Обикн. мн. Немного дълги косъмчета по края на клепача които предпазват окото; мигли.

Грешни изписвания (3)

  • ресницъ
  • рисница
  • рисницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. рес-ни-ца
членувано рес-ни-ца-та
мн.ч. рес-ни-ци
членувано рес-ни-ци-те
звателна форма