реприз

Речник на българския език

репрѝз съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Спец. В музиката — повторение на част в произведение непосредствено след първото изпълнение или след друга част.
2. Мрежесто изкърпване (за бельо, чорап и др. ).

Грешни изписвания (2)

  • реприс
  • риприс

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. реп-риз
непълен член реп-ри-за
пълен член реп-ри-зът
мн.ч. реп-ри-зи
членувано реп-ри-зи-те
бройна форма реп-ри-за
звателна форма