реота̀н
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. реотани, (два) реотана, м.
1. Спец. Само ед. Специална метална сплав за жици за електрически нагреватели.
2. Жица от такава сплав.
3. Разг. Жицата, заедно с пръчката, на която е закачена. И двата реотана на печката се счупиха.прил. реотанов, реотанова, реотаново, мн. реотанови.
1. Спец. Само ед. Специална метална сплав за жици за електрически нагреватели.
2. Жица от такава сплав.
3. Разг. Жицата, заедно с пръчката, на която е закачена. И двата реотана на печката се счупиха.прил. реотанов, реотанова, реотаново, мн. реотанови.
Грешни изписвания (3)
- реутан
- риотан
- риутан
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ре-о-тан | |
|---|---|---|
| непълен член | ре-о-та-на | |
| пълен член | ре-о-та-нът | |
| мн.ч. | ре-о-та-ни | |
| членувано | ре-о-та-ни-те | |
| бройна форма | ре-о-та-на | |
| звателна форма | — | |