реорганизаторка

Речник на българския език

реорганиза̀торка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. реорганизаторки, ж. Жена реорганизатор.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-ор-га-ни-за-тор-ка
членувано ре-ор-га-ни-за-тор-ка-та
мн.ч. ре-ор-га-ни-за-тор-ки
членувано ре-ор-га-ни-за-тор-ки-те
звателна форма