ренеса̀нс
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
м., само ед.
1. Спец. Епоха в развитието на западноевропейските страни (ХIV — ХVI в. ), която се характеризира с разцвет на изкуството, науката, културата, свързан със зараждането на капиталистическите отношения; възраждане.
2. Архитектурен стил от тази епоха.
3. Прен. Възраждане, разцвет, подем. Театърът преживява своя ренесанс.прил. ренесансов, ренесансова, ренесансово, мн. ренесансови.
1. Спец. Епоха в развитието на западноевропейските страни (ХIV — ХVI в. ), която се характеризира с разцвет на изкуството, науката, културата, свързан със зараждането на капиталистическите отношения; възраждане.
2. Архитектурен стил от тази епоха.
3. Прен. Възраждане, разцвет, подем. Театърът преживява своя ренесанс.прил. ренесансов, ренесансова, ренесансово, мн. ренесансови.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- ренисанс
- ринесанс
- ринисанс
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ре-не-санс | |
|---|---|---|
| непълен член | ре-не-сан-са | |
| пълен член | ре-не-сан-сът | |
| мн.ч. | ре-не-сан-си | |
| членувано | ре-не-сан-си-те | |
| бройна форма | ре-не-сан-са | |
| звателна форма | — | |