ремъчка

Речник на българския език

ремъчка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-мъч-ка
членувано ре-мъч-ка-та
мн.ч. ре-мъч-ки
членувано ре-мъч-ки-те
звателна форма