реми

Речник на българския език

ремѝ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. ремита, ср. Равен резултат в игра на шах.

Грешни изписвания (1)

  • рими

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-ми
членувано ре-ми-то
мн.ч. ре-ми-та
членувано ре-ми-та-та