ремарка

Речник на българския език

рема̀рка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ремарки, ж.
1. Спец. Кратко авторово пояснение към текста на пиеса.
2. Бележка, пояснение.

Грешни изписвания (3)

  • ремаркъ
  • римарка
  • римаркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-мар-ка
членувано ре-мар-ка-та
мн.ч. ре-мар-ки
членувано ре-мар-ки-те
звателна форма