ректорстване

Речник на българския език

ректорстване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. рек-тор-с-т-ва-не
членувано рек-тор-с-т-ва-не-то
мн.ч. рек-тор-с-т-ва-ния
членувано рек-тор-с-т-ва-ни-я-та