ректорат

Речник на българския език

ректора̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Административно ръководство на висше учебно заведение, заедно с ректора, както и сградата, в която то се помещава.

Грешни изписвания (3)

  • ректурат
  • рикторат
  • риктурат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. рек-то-рат
непълен член рек-то-ра-та
пълен член рек-то-ра-тът
мн.ч. рек-то-ра-ти
членувано рек-то-ра-ти-те
бройна форма рек-то-ра-та
звателна форма